Azares Logo Моята езикова ваканция Azares Logo



Azares Portugal Language courses in Portugal Azares Portugal Language courses in Portugal
Azares Portugal Language courses in Portugal Azares Portugal Language courses in Portugal
Azares Portugal Language courses in Portugal Azares Portugal Language courses in Portugal

Португалски език в Лисабон, Португалия

CIAL

Мнозина наричат Португалия „Краят на Европа” не толкова заради географското й местоположение, а най-вече заради атмосферата и облика, вдъхновен сякаш повече от задокеанските й колонии, отколкото от европейските й съседи. „Слънчевият град” Лисабон е мистериозно и красиво място, но и многолик град на контрастите с разнообразната си културна и архитектурна смесица. Известен и като „Градът на седемте хълма”, Лисабон е гостоприемен, уютен и романтичен, а името му звучи някак примамливо и екзотично. Живописна мрежа от тесни, стръмни, ветровити улички, по които пърполят старовремските трамвайчета с емблематичния номер 28, тайни стълбички, които те отвеждат до квартал с типичен латинo дух, миниатюрни площадчета, апетитна храна, приказна атмосфера и музикалния фон на меланхоличното, прочувствено „fado” – Лисабон едновременно кипи от живот по южняшки и омагьосва с хармония и спокойствие.

Лисабон (на португалски Lisboa, изговор на португалски Лижбо̀а) е столица на Португалия от 1255-та година и най-големият португалски град с население около 570 000 жители (1 900 000 с предградията). Лисабон е разположен на брега на река Тежу, при вливането й в Атлантическия океан. Лисабон е бил населяван още през неолита, а неотдавнашни археологически разкопки сочат, че той е сред най-древните селища в света. Финикийска и гръцка колония, след завладяването му от римляните става част от провинция Лузитания. Около 711-та година маврите слагат ръка върху територията му, а през 1147-ма е превзет отново от испанците и Алфонсо Енрикеш става първият крал на Португалия. Интересен факт е, че през 1290-та година е основан Лисабонския университет - първият държавен университет, който няколко пъти е прехвърлян в град Коимбре до окончателното му установяване там през XVI-ти век. Именно тогава, по време на Португалската империя, когато Вашку да Гама открива морския път до Индия, Лисабон преживява най-големия си разцвет и се превръща в европейски център на търговията с Африка, Далечния Изток и Индия, като в същото време в градът се излива и златото от Бразилия. За съжаление този подем е прекъснат по трагичен начин от едно от най-катастрофалните земетресения в човешката история с магнитуд 8.5-9 по Рихтер в нощта на Вси Светии на 1-ви ноември 1755-та година, последвано минути по-късно от три огромни вълни цунами и пожар, който доунищожава незасегнатите от вълните и земетресението райони. Близо 1/3 от населението загива, над осемдесет и пет процента от сградите са срутени, а Кралят изоставя поданиците си с думите, че „нищо не може да се направи срещу божествената намеса”. Министър-председателят Себастиао де Мело обаче остава заедно с маркиз Помбал, за да съгради един по-хубав Лисабон. Макар да нямал особени познания в областта на строителството и архитектурата, със здрава логика и опирайки се на знанието на древните римляни за устойчивостта на арковидната конструкция, той изпреварва с над двеста години идеите за градове, устойчиви на сеизмична активност и за по малко от година изгражда града наново. Истина или легенда интерес буди историята, че за да тества колко добри са проектите му за реконструкция, Мело използва умален модел на града и кара армията да марширува до него, за да създаде ефект, подобен на земетръсния. През първите години на XIX-ти век градът е завладян от отрядите на Наполеон Бонапарт, а през Втората световна война Лисабон е едно от много малкото неутрални отворени европейски пристанища, шпионско гнездо и врата за бежанците. Португалците вярват, че успяват да избегнат участието си във войната, „защото Бог е чул молитвите им” и в знак на благодарност правят щедри дарения за изграждането на Статуя на Христос, копие на тази над Рио де Жанейро. Лисабон е център на Революцията на карамфилите от 1974-та година – военен преврат, който сваля диктаторския режим на Марсело Каетано и връща демокрацията в страната. Последното модернизиране на града става възможно след избирането му за Европейска културна столица през 1994-та година.

Мнозина започват опознаването на Лисабон от района Белем, известен като мястото, от което много от великите португалски мореплаватели са потегляли за дългите си пътешествия. Оттук през 1479-та потегля за Индия и Вашку да Гама. Името на квартала произхожда от португалската дума за Витлеем, а тук са символът на Лисабон кулата Белем (Torre de Belém), манастирът „Свети Жеронимуш” (Mosteiro Dos Jeronimos), в чията църква е саркофага с тленните останки на Вашко да Гама и внушителният Паметник на откривателите (Padrão dos Descobrimentos) със стилизирана форма на кораб с платна. Монументът е във формата на каравела, на която са разположени тридесет и три фигури на португалски мореплаватели, пътешественици, картографи, учени, монарси и мисионери, а на плочките пред него е изобразена карта на света, като на нея е отбелязано кой мореплавател до къде и през коя година е достигнал. Построена в стил Manueline, преди няколко века кулата Белем била изцяло обградена с вода, а функцията й – отбранително съоръжение за защита на входа на пристанището на Лисабон. Строителството на манастира „Жеронимуш” започва през 1502-ра година в чест на завръщането на Вашку да Гама от Индия, а парите за изграждането му идват от специален данък от пет процента, наложен върху всички източни подправки с изключение на пипера, канелата и карамфила.

Две са „пулсиращите сърца” на Лисабон, които неспирно се конкурират за вниманието на посетителите на португалската столица – някогашният официален вход към града откъм реката Praça do Comércio, откъдето в наши дни се открива чудесна гледка към висящия мост „25 април” (подозрително наподобяващ „Голдън Гейт” в Сан Франциско и изграден от същата американска компания) и романтичния и с барокова атмосфера Praça do Rossio. В средата на Праса до Комерсио се извисява паметникът на крал Жозе I, който е бил на власт по време на унищожителната 1755 година, както и прочутото заведение "Мартиню да Аркада" - най-старото кафене в Лисабон от 1778-ма година, чиито клиенти през годините са били известни поети като Мануел ду Бокаже и Фернандо Песоа и фадо певицата Амалия. Чудесният район около Praça do Comércio се нарича Baixa, където мрежа от улички начело с емблематичната пешеходна улица „Augusta” отразяват оживлението и духа на столицата с пъстра палитра от улични музиканти и продавачи на цветя и печени кестени. Тук се намира и впечатляващата конструкция Elevador de Santa Justa - дело на португалския инженер Раул Месниер ду Понсард, ученик на създателя на Айфеловата кула Густав Айфел. Асансьорът е изграден 1901-1902година, издига се на четиридесет и пет метра височина и се състои от две кабини от дърво, с огледала и прозорци. Всяка кабинка събира по двадесет и девет души, които могат да се насладят на чудни панорамни гледки към старата част на Лисабон.

Но може би най-впечатляващото в Baixa е, че улиците са изпълнени със стари сгради, чиито фасади са украсени с причудливи разноцветни рисувани керамични плочки „азулежу”. В този мавритански стил са и указателните табели с имената на улиците и номерата на къщите. Незнайно защо прехласвайки се по мавританското разбиране за красота и съзерцавайки облицованите в керамика сгради, сякаш недооценяваме така характерните за Лисабон площади и тротоари, покрити с каменни мозайки. Градска легенда разказва как през 1842-ра година група затворници са наказани с трудоемката задача да „изрисуват” зиг-заг мотиви с черни и бели павета из целия кралски двор. Творбата предизвиква огромен интерес и години по-късно използването на черен базалт и бял варовик в централната част на Лисабон става задължително. Днес можем да видим разнообразни мотиви по различни улици, площади, дворове и дори пешеходни пътеки. Технологията на павиране включва ръчно оформяне на каменните кубчета, които едно след друго се полагат в пясъчна основа. Те се подреждат толкова плътно, че един квадратен метър побира цели четиристотин павета. Въпреки това структурата пропуска водата да достига до по-дълбоките слоеве на почвата, което възпрепятства наводнението на улиците. Прекрасен пример е площадът Росио, павиран с популярния мотив „широкото море”, който представя неразривната връзка на Португалия с морето, а използваните павета са от цяла Португалия, Бразилия и Макао.

Един различен поглед към португалската столица е така нареченото лисабонско сити – модерен квартал с множество нови сгради, пристанище, красива крайбрежна алея и 17-километровия мост Вашку да Гама. Тук е и красивият и просторен „Парк на нациите”, специално построен за изложението Експо 98 (посветено на природните богатства на земята), а днес обширните водни градини са превърнати в идеално място за забавления, изложби и културни събития. Няма как да пропуснем Португалския павилион, Атлантическия павилион, Кулата Васко да Гама, Павилионът на знанието с различни музейни и изложбени експозиции, но „черешката на тортата” е Океанариума. Най-големият в Европа и втори по големина в света Океанариум с около двадесет и пет хиляди вида морски растения и животни е проектиран от американеца Питър Чермаеф, а в централната му част има огромен аквариум, наречен «Глобалният океан», впечатляващ с дълбочината си от седем метра и обитаван от акули, риби тон, корали и огромната слънчева риба «sunfish».

И все пак „истинският Лисабон” е най-старият квартал на столицата Алфама (Alfama) – мястото, където човек успява да усети местния дух и да послуша автентично фадо. Фадото играе важна роля в националната идентичност на португалците и разкрива тяхната мека и меланхолична душа. Този музикален жанр се появява в резултат от смесването на традиционният гръцки, римски, арабски и бразилски стил музика, на певците акомпанират дванайсет струнна китара и виола, а днес легендарната музика е включена в списъка с нематериално наследство на ЮНЕСКО. Средновековният квартал е изграден от маврите през XI-ти век, до голямото земетресение тук са живели местните благородници, а след това на тяхно място се заселили занаятчии и рибари. Живописният Алфама и до днес не е загубил чара си и е истинско удоволствие да се „загубиш” из поетично лъкатушещите улички, да подслушаш оживените разговори на хората, насядали по тротоарите пред сгушените една в друга къщички, да се полюбуваш на града и реката отвисоко от някоя от панорамните площадки „Miradouro”, отпочивайки с чаша Ginjinha (черешов ликьор) и парче от най-известния лисабонски десерт тортата с яйчен крем (pasteim de Belem), а вечерта да изпиташ едновременно и радост и тъга, наслаждавайки се на фадо песните за трагични истории за морето и изгубената любов. Алафама разказва историята на Лисабон и Португалия и впечатлява със слънчева искреност по детски.

Португалски език в CIAL Centro de linguas

CIAL Centro de linguas е училище, специализирано в преподаването на португалски език като чужд език, създадено през 1959-та година от госпожа Alexandra Borges de Sousa и менажирано и до днес от своята основателка. CIAL е първото училище в Португалия, което предлага целогодишно обучение на хора от всички възрасти и всички нива. Обучението в CIAL е висококачествено, съчетаващо гъвкавост и удобство. Екипът вярва, че отговорността им не са ограничава до четирите стени на класната стая, а целта им е да предоставят на учениците си пълно потапяне в местната среда чрез цялостна програма за езикови занимания и социално-културни активности, както и внимателно подбрани възможности за настаняване. Курсовете на CIAL са напълно съгласувани с Общата европейска езикова рамка (QEFR) и са признати и акредитирани на национално и международно ниво. Училището CIAL Centro de linguas е официално оторизирано от Министерство на образованието на Португалия от 1969-та година, асоцииран член на Instituto Camões (единственият официален орган, отговорен за преподаването на португалски език по целия свят.), член-основател от 1983-та година на IALC (International Association of Language Centres). Гаранции за високото качество на преподаване и гостоприемността в CIAL са акредитациите от Eaquals (Excellence in language education), CSN в Швеция и Bildungsurlaub в Германия. През 2015-та година CIAL печели престижната награда на Study Travel Magazine LondonSTM Best World Language School”.
Училището се помещава в красива сграда в стил „арт нуво” в центъра на Лисабон, а за удобство на учениците всички учебни зали са оборудвани с мултимедия и достъп до безплатен безжичен wi-fi интернет, на тяхно разположение е и мини библиотека. Членовете на преподавателския екип участват в създаването на учебници и други помощни учебни материали повече от тридесет години. Тези учебни помагала се публикуват и се превръщат във водещи учебни материали за португалски език из целия свят.

Минималната възраст на учениците в CIAL е 18-осемнадесет години.
Занятията в CIAL се провеждат в малки групи до максимум 8-осем ученика.
Продължителността на всяко учебно занятие в група е 50-петдесет минути.
Основният курс в CIAL е „Общ португалски” в два варианта с избор между:
3-три занятия дневно в група с график на провеждане от понеделник до петък 09.00 - 10.30h + 11.00 - 12.00h
5-пет занятия дневно в група с график на провеждане от понеделник до петък 09.00 - 10.30h + 11.00 - 12.00h + 13.00 - 14.00h