Португалски език в Лисабон, Португалия

CIAL

Мнозина наричат Португалия „Краят на Европа” не толкова заради географското й местоположение, а най-вече заради атмосферата и облика, вдъхновен сякаш повече от задокеанските й колонии, отколкото от европейските й съседи. „Слънчевият град” Лисабон е мистериозно и красиво място, но и многолик град на контрастите с разнообразната си културна и архитектурна смесица. Известен и като „Градът на седемте хълма”, Лисабон е гостоприемен, уютен и романтичен, а името му звучи някак примамливо и екзотично. Живописна мрежа от тесни, стръмни, ветровити улички, по които пърполят старовремските трамвайчета с емблематичния номер 28, тайни стълбички, които те отвеждат до квартал с типичен латинo дух, миниатюрни площадчета, апетитна храна, приказна атмосфера и музикалния фон на меланхоличното, прочувствено „fado” – Лисабон едновременно кипи от живот по южняшки и омагьосва с хармония и спокойствие.

Лисабон (на португалски Lisboa, изговор на португалски Лижбо̀а) е столица на Португалия от 1255-та година и най-големият португалски град с население около 570 000 жители (1 900 000 с предградията). Лисабон е разположен на брега на река Тежу, при вливането й в Атлантическия океан. Лисабон е бил населяван още през неолита, а неотдавнашни археологически разкопки сочат, че той е сред най-древните селища в света. Финикийска и гръцка колония, след завладяването му от римляните става част от провинция Лузитания. Около 711-та година маврите слагат ръка върху територията му, а през 1147-ма е превзет отново от испанците и Алфонсо Енрикеш става първият крал на Португалия. Интересен факт е, че през 1290-та година е основан Лисабонския университет - първият държавен университет, който няколко пъти е прехвърлян в град Коимбре до окончателното му установяване там през XVI-ти век. Именно тогава, по време на Португалската империя, когато Вашку да Гама открива морския път до Индия, Лисабон преживява най-големия си разцвет и се превръща в европейски център на търговията с Африка, Далечния Изток и Индия, като в същото време в градът се излива и златото от Бразилия. За съжаление този подем е прекъснат по трагичен начин от едно от най-катастрофалните земетресения в човешката история с магнитуд 8.5-9 по Рихтер в нощта на Вси Светии на 1-ви ноември 1755-та година, последвано минути по-късно от три огромни вълни цунами и пожар, който доунищожава незасегнатите от вълните и земетресението райони. Близо 1/3 от населението загива, над осемдесет и пет процента от сградите са срутени, а Кралят изоставя поданиците си с думите, че „нищо не може да се направи срещу божествената намеса”. Министър-председателят Себастиао де Мело обаче остава заедно с маркиз Помбал, за да съгради един по-хубав Лисабон. Макар да нямал особени познания в областта на строителството и архитектурата, със здрава логика и опирайки се на знанието на древните римляни за устойчивостта на арковидната конструкция, той изпреварва с над двеста години идеите за градове, устойчиви на сеизмична активност и за по малко от година изгражда града наново. Истина или легенда интерес буди историята, че за да тества колко добри са проектите му за реконструкция, Мело използва умален модел на града и кара армията да марширува до него, за да създаде ефект, подобен на земетръсния. През първите години на XIX-ти век градът е завладян от отрядите на Наполеон Бонапарт, а през Втората световна война Лисабон е едно от много малкото неутрални отворени европейски пристанища, шпионско гнездо и врата за бежанците. Португалците вярват, че успяват да избегнат участието си във войната, „защото Бог е чул молитвите им” и в знак на благодарност правят щедри дарения за изграждането на Статуя на Христос, копие на тази над Рио де Жанейро. Лисабон е център на Революцията на карамфилите от 1974-та година – военен преврат, който сваля диктаторския режим на Марсело Каетано и връща демокрацията в страната. Последното модернизиране на града става възможно след избирането му за Европейска културна столица през 1994-та година.

Мнозина започват опознаването на Лисабон от района Белем, известен като мястото, от което много от великите португалски мореплаватели са потегляли за дългите си пътешествия. Оттук през 1479-та потегля за Индия и Вашку да Гама. Името на квартала произхожда от португалската дума за Витлеем, а тук са символът на Лисабон кулата Белем (Torre de Belém), манастирът „Свети Жеронимуш” (Mosteiro Dos Jeronimos), в чията църква е саркофага с тленните останки на Вашко да Гама и внушителният Паметник на откривателите (Padrão dos Descobrimentos) със стилизирана форма на кораб с платна. Монументът е във формата на каравела, на която са разположени тридесет и три фигури на португалски мореплаватели, пътешественици, картографи, учени, монарси и мисионери, а на плочките пред него е изобразена карта на света, като на нея е отбелязано кой мореплавател до къде и през коя година е достигнал. Построена в стил Manueline, преди няколко века кулата Белем била изцяло обградена с вода, а функцията й – отбранително съоръжение за защита на входа на пристанището на Лисабон. Строителството на манастира „Жеронимуш” започва през 1502-ра година в чест на завръщането на Вашку да Гама от Индия, а парите за изграждането му идват от специален данък от пет процента, наложен върху всички източни подправки с изключение на пипера, канелата и карамфила.

Две са „пулсиращите сърца” на Лисабон, които неспирно се конкурират за вниманието на посетителите на португалската столица – някогашният официален вход към града откъм реката Praça do Comércio, откъдето в наши дни се открива чудесна гледка към висящия мост „25 април” (подозрително наподобяващ „Голдън Гейт” в Сан Франциско и изграден от същата американска компания) и романтичния и с барокова атмосфера Praça do Rossio. В средата на Праса до Комерсио се извисява паметникът на крал Жозе I, който е бил на власт по време на унищожителната 1755 година, както и прочутото заведение "Мартиню да Аркада" - най-старото кафене в Лисабон от 1778-ма година, чиито клиенти през годините са били известни поети като Мануел ду Бокаже и Фернандо Песоа и фадо певицата Амалия. Чудесният район около Praça do Comércio се нарича Baixa, където мрежа от улички начело с емблематичната пешеходна улица „Augusta” отразяват оживлението и духа на столицата с пъстра палитра от улични музиканти и продавачи на цветя и печени кестени. Тук се намира и впечатляващата конструкция Elevador de Santa Justa - дело на португалския инженер Раул Месниер ду Понсард, ученик на създателя на Айфеловата кула Густав Айфел. Асансьорът е изграден 1901-1902година, издига се на четиридесет и пет метра височина и се състои от две кабини от дърво, с огледала и прозорци. Всяка кабинка събира по двадесет и девет души, които могат да се насладят на чудни панорамни гледки към старата част на Лисабон.

Но може би най-впечатляващото в Baixa е, че улиците са изпълнени със стари сгради, чиито фасади са украсени с причудливи разноцветни рисувани керамични плочки „азулежу”. В този мавритански стил са и указателните табели с имената на улиците и номерата на къщите. Незнайно защо прехласвайки се по мавританското разбиране за красота и съзерцавайки облицованите в керамика сгради, сякаш недооценяваме така характерните за Лисабон площади и тротоари, покрити с каменни мозайки. Градска легенда разказва как през 1842-ра година група затворници са наказани с трудоемката задача да „изрисуват” зиг-заг мотиви с черни и бели павета из целия кралски двор. Творбата предизвиква огромен интерес и години по-късно използването на черен базалт и бял варовик в централната част на Лисабон става задължително. Днес можем да видим разнообразни мотиви по различни улици, площади, дворове и дори пешеходни пътеки. Технологията на павиране включва ръчно оформяне на каменните кубчета, които едно след друго се полагат в пясъчна основа. Те се подреждат толкова плътно, че един квадратен метър побира цели четиристотин павета. Въпреки това структурата пропуска водата да достига до по-дълбоките слоеве на почвата, което възпрепятства наводнението на улиците. Прекрасен пример е площадът Росио, павиран с популярния мотив „широкото море”, който представя неразривната връзка на Португалия с морето, а използваните павета са от цяла Португалия, Бразилия и Макао.

Един различен поглед към португалската столица е така нареченото лисабонско сити – модерен квартал с множество нови сгради, пристанище, красива крайбрежна алея и 17-километровия мост Вашку да Гама. Тук е и красивият и просторен „Парк на нациите”, специално построен за изложението Експо 98 (посветено на природните богатства на земята), а днес обширните водни градини са превърнати в идеално място за забавления, изложби и културни събития. Няма как да пропуснем Португалския павилион, Атлантическия павилион, Кулата Васко да Гама, Павилионът на знанието с различни музейни и изложбени експозиции, но „черешката на тортата” е Океанариума. Най-големият в Европа и втори по големина в света Океанариум с около двадесет и пет хиляди вида морски растения и животни е проектиран от американеца Питър Чермаеф, а в централната му част има огромен аквариум, наречен «Глобалният океан», впечатляващ с дълбочината си от седем метра и обитаван от акули, риби тон, корали и огромната слънчева риба «sunfish».

И все пак „истинският Лисабон” е най-старият квартал на столицата Алфама (Alfama) – мястото, където човек успява да усети местния дух и да послуша автентично фадо. Фадото играе важна роля в националната идентичност на португалците и разкрива тяхната мека и меланхолична душа. Този музикален жанр се появява в резултат от смесването на традиционният гръцки, римски, арабски и бразилски стил музика, на певците акомпанират дванайсет струнна китара и виола, а днес легендарната музика е включена в списъка с нематериално наследство на ЮНЕСКО. Средновековният квартал е изграден от маврите през XI-ти век, до голямото земетресение тук са живели местните благородници, а след това на тяхно място се заселили занаятчии и рибари. Живописният Алфама и до днес не е загубил чара си и е истинско удоволствие да се „загубиш” из поетично лъкатушещите улички, да подслушаш оживените разговори на хората, насядали по тротоарите пред сгушените една в друга къщички, да се полюбуваш на града и реката отвисоко от някоя от панорамните площадки „Miradouro”, отпочивайки с чаша Ginjinha (черешов ликьор) и парче от най-известния лисабонски десерт тортата с яйчен крем (pasteim de Belem), а вечерта да изпиташ едновременно и радост и тъга, наслаждавайки се на фадо песните за трагични истории за морето и изгубената любов. Алафама разказва историята на Лисабон и Португалия и впечатлява със слънчева искреност по детски.

Португалски език в CIAL Centro de linguas

CIAL Centro de linguas е училище, специализирано в преподаването на португалски език като чужд език, създадено през 1959-та година от госпожа Alexandra Borges de Sousa и менажирано и до днес от своята основателка. CIAL е първото училище в Португалия, което предлага целогодишно обучение на хора от всички възрасти и всички нива. Обучението в CIAL е висококачествено, съчетаващо гъвкавост и удобство. Екипът вярва, че отговорността им не са ограничава до четирите стени на класната стая, а целта им е да предоставят на учениците си пълно потапяне в местната среда чрез цялостна програма за езикови занимания и социално-културни активности, както и внимателно подбрани възможности за настаняване. Курсовете на CIAL са напълно съгласувани с Общата европейска езикова рамка (QEFR) и са признати и акредитирани на национално и международно ниво. Училището CIAL Centro de linguas е официално оторизирано от Министерство на образованието на Португалия от 1969-та година, асоцииран член на Instituto Camões (единственият официален орган, отговорен за преподаването на португалски език по целия свят.), член-основател от 1983-та година на IALC (International Association of Language Centres). Гаранции за високото качество на преподаване и гостоприемността в CIAL са акредитациите от Eaquals (Excellence in language education), CSN в Швеция и Bildungsurlaub в Германия. През 2015-та година CIAL печели престижната награда на Study Travel Magazine London „STM Best World Language School”.
Училището се помещава в красива сграда в стил „арт нуво” в центъра на Лисабон, а за удобство на учениците всички учебни зали са оборудвани с мултимедия и достъп до безплатен безжичен wi-fi интернет, на тяхно разположение е и мини библиотека. Членовете на преподавателския екип участват в създаването на учебници и други помощни учебни материали повече от тридесет години. Тези учебни помагала се публикуват и се превръщат във водещи учебни материали за португалски език из целия свят.

★ Минималната възраст на учениците в CIAL е 18-осемнадесет години.
★ Занятията в CIAL се провеждат в малки групи до максимум 8-осем ученика.
★ Продължителността на всяко учебно занятие в група е 50-петдесет минути.
★ Основният курс в CIAL е „Общ португалски” в два варианта с избор между:
√ 3-три занятия дневно в група с график на провеждане от понеделник до петък 09.00 - 10.30h + 11.00 - 12.00h
√ 5-пет занятия дневно в група с график на провеждане от понеделник до петък 09.00 - 10.30h + 11.00 - 12.00h + 13.00 - 14.00h